-
1 κακον
τό1) зло, беда, бедствие, несчастье(τὰ μήτε ἀγαθὰ μήτε κακά Arst.)
κ. ἔρδειν или ῥέζειν τινά и τινί Hom., κ. τι ποιεῖν τινα Soph., κ. φέρειν τινί Hom. или τεύχειν τινί Hes. — причинять зло, наносить ущерб кому-л.;κακὰ κακῶν Soph. — величайшие невзгоды2) порицание, упрекτινὰ πολλά τε καὴ κακὰ λέγειν Her. — долго упрекать кого-л.
3) оскорбление(τοιαῦτα ἀκούσας κακά Soph.)